/ разказ по действителен случай/

В нашия блок дойдоха да живеят под наем турци. Ахмед, жена му и три деца.
Хората страняха от тях, нищо не им казваха, но ги отбягваха. По това време аз бях домоуправител доста години. Плащат си хората стълбищни, чисти,спретнати, крайно възпитани. Дойде ли курбан байряма, идват с една огромна чиния да почерпят у нас. Моя милост не дели хората по етнос, а по култура и по простотия. Поопозная ли ги и са добри хора, спогаждаме се. И на ромска трапеза съм яла, и на турска.
Аман - заман разприказвахме се с Ахмед, когото аз шеговито наричах Ахмед ага. Той владееше български доста добре и по професия беше журналист. Разказа ми, че доброволно се върнал в България, след като бил командировки, без да има имот, защото тук му харесало и тук искал да живее.
- Защо, Ахмед ага? Не ти ли харесва в Турция? Тя е богата държава сега.
- Има неща, които ми харесват, Роси, има неща, които не ми харесват. Да ти кажа какво не ми харесва. Неспокойно. Ограничени хора. Не обичат интелигенцията. Тук намерих спокойствие и приятели, макар че не всички ни приемат като вас.Имате и някои подлости като чертички, но общо - взето сте духовни и е далеч по- добре.
Доста време живя в блока Ахмед и семейството. Глас не им се чу да се карат, да се разправят, толкова сговорни бяха.
После си тръгнаха. Ахмед дойде да се сбогува - намерил по- голям апартамент, но с по- евтин наем, а баща му обещал да го подкрепи да си купи и свой. Прегърнахме се с всички поред - с него, с жена, с деца....
И много време ми беше мъчно за тях. И досега ги помня. Толкова възпитани хора рядко се срещат.
И оставят следа.


7 септември 2022г., София
Росица КОПУКОВА

Но ще споделя с теб, че турците са много коварни. Имах навремето случай с двама турци - строителни работници. Поискаха да станат мои наематели в бащината ми къща. Казаха ми - бате Младене, такива наематели като нас досега не си имал. Каквото има по къщата ще го поемем. Ние сме много добри строителни работници. Ще ни запомниш завинаги. Предупредих ги, че ако ми направят някаква мизерия, покрай тях ще намразя всички турци. То така и стана. Един ден забравили кофа с вода и включен нагревател в нея. Водата извряла, после кофата се запалила. До нея хладилникът също пламва и накрая изгоря целият първи етаж на къщата. Пожарникарите за щастие успяха да изгасят пожара. По чудо не пламна и вторият етаж. Вечерта те се прибраха и признаха за забравения нагревател. Единият каза: Бате, Младене, ти не се притеснявай. Ние ще направим етажа като нов. Нали строим сгради. Нямай грижа. След един ден избягаха и повече не ги видях. Пожарът стана на 27 март 2003г.. Чак през септември всичко на етажа бе оправено. Изхабих много нерви и средства. И тогава си казах: Това което искам да остане от Турция е само едно - Турският марш на Моцарт!

Имам приятел турчин. Той ми обзаведе апартамента преди двадесет години. Прекрасен човек. И семействата ни са приятелски. Казвам му : ти ми построи къщата.

Всеки според опита си и впечатленията.

да разкажа и аз, турци ни препокриваха частично вилата, но и ние останахме много доволни.
Ти какво приказваш, направо ме смайваш.