Дъждът се стеле в моите коси
и ми разказва приказка без думи,
и всяка капка Божия роси
там нейде,от небесните му друми.

И тя е връзката на  Бога с нас.
Прекрасна е,когато е спокойна.
В дъждовно-сребърния кротък час
земята е и свежа,и доволна.

Но дойде ли пороя,Божи гняв
залива нашият живот над прага,
не пита кой е крив и кой е прав,
панически подгонва го да бяга.

О,как различен прави ни дъждът,
от романтични,до обезумели,
необясним е този Божи път,
а с граница са нашите предели.

Но все така -  обичам аз дъжда,
бих казала,със него се разбирам,
естествен като моята душа,
не се превзема и не се гримира.

2015г.,София

От новата ми книга "Златно и сиво"