Една такава мълалива красота-
дъги от борови гори,елхи изваяни
на хоризонта от божествена ръка,
а долу езеро,изплувало от рая...

Стоим насред поляната сами,
насреща погледът ни никъде не свършва
и,претопени в тези ширини,
не знаем днес ли сме или във бъдното.

А въздухът свисти от чистота,
така са леки тихите ни стъпки,
кобилка гиздава пасе трева
и малко конче става в първи тръпки-

опитва се самичко да стои
в земята - майка търси си опора...
Замислих се внезапно,а дали
във този земен къс са нужни хора?

      2000г.,на Цигов чарк,Родопите

Включено в книгата ми с лирика "Посоките на любовта",2000г.,София

Една такава мълчалива красота...