Постинг
21.09.2016 22:13 -
Под добрата планина
Автор: rosiela
Категория: Изкуство
Прочетен: 1300 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 21.09.2016 23:15
Прочетен: 1300 Коментари: 3 Гласове:
2
Последна промяна: 21.09.2016 23:15
Днес бях там, под добрата планина,
и витошкият вятър ме обрули,
и на терасата ми разпиля
като жълтици есенни пискюли.
От катериците - изчезна всяка вест,
щурците също из моравите замряха,
а Витоша, смрачила чело днес,
не позволи ми от възторг да се прехласна.
Но тя не знае, че обичам всеки ден
красивият й гръб под синевата,
дори видът й да е помрачен,
пак си остава моя, планината.
Направих си във кухнята кафе,
погледах я с любов и си отидох,
а дворът ми - с килим от кадифе
бе вече много шарено изписан..
Не развъртях там новата метла,
жълтиците на вятъра оставих,
когато дойда пак - ще помета,
сега душата ми дойде да я погали.
21 септември 2016г., Симеоново - София
Росица Копукова
и витошкият вятър ме обрули,
и на терасата ми разпиля
като жълтици есенни пискюли.
От катериците - изчезна всяка вест,
щурците също из моравите замряха,
а Витоша, смрачила чело днес,
не позволи ми от възторг да се прехласна.
Но тя не знае, че обичам всеки ден
красивият й гръб под синевата,
дори видът й да е помрачен,
пак си остава моя, планината.
Направих си във кухнята кафе,
погледах я с любов и си отидох,
а дворът ми - с килим от кадифе
бе вече много шарено изписан..
Не развъртях там новата метла,
жълтиците на вятъра оставих,
когато дойда пак - ще помета,
сега душата ми дойде да я погали.
21 септември 2016г., Симеоново - София
Росица Копукова
Търсене