Ние сме просто отрязък от време,
нито Вселена, нито безкрайност,
с код от съдбата за радост и бреме,
с поглед напред и с конкретна познайност.

Ние дори не сме и епоха,
кратки уроци дошли сме да учим,
едно дърво има хиляда живота,
а ние - момент от вселенската звучност.

Кой както живее, багажа си взима,
един ден, когато преминем предела.
И горе, при Бога, представят ни филма - 
 какво сме творили. И той ни разделя.

Какво ще се случи отгоре го знаят.
А ние сме просто отрязък от време,
със собствена воля , дарена до края,
додето сме тука , а то е до време.

6 ноември 2017г., София
Росица   КОПУКОВА

интересно. Истинска парапсихология.

ние сме с теб на една вълна по тези теми.

Поздравявам те, Роси!

П.П. Преди време, един вече покоен поет бе написал:

"Да бъдеш или да не бъдеш...
Усмихни се по средата!"

"Делфинът скача от водата във водата.
Човекът скача от земята във земята!"

Младене, винаги неочакван във всичко, което пишеш.