Не идва с хубав спомен есента- в септември месец си отиде мама и вече седемнадесет лета не мога да повярвам, че я няма. Смъртта е друга форма на живот и тя ми се обади там, от Рая, че някъде работела за Бог и да не се тревожа, да го зная. Да, зная го. Ала я няма тук със своите следи от красотата във всяка стъпка, образ или звук, които пресъздава тя оттатък. Обаче споменът не спира да боли от прекалено хубаво и ярко. Целувка ти изпращам и дали с една година ще боли по- малко?! Ще ида пак на земния ти гроб, цветята да полея, да почистя. Ела дотам. Дано те пусне Бог. Да ме погалиш някъде наблизо. 28 август 2018г., София Росица КОПУКОВА

Не идва с хубав спомен есента-
в септември месец си отиде мама
и вече седемнадесет лета
не мога да повярвам, че я няма.

Смъртта е друга форма на живот
и тя ми се обади там, от Рая,
че някъде работела за Бог
и да не се тревожа, да го зная.

Да, зная го. Ала я няма тук
със своите следи от красотата
във всяка стъпка, образ или звук,
които пресъздава тя оттатък.

Обаче споменът не спира да боли
от прекалено хубаво и ярко.
Целувка ти изпращам и дали
с една година ще боли по- малко?!

Ще ида пак на земния ти гроб,
цветята да полея, да почистя.
Ела дотам. Дано те пусне Бог.
Да ме погалиш някъде наблизо.
28 август 2018г., София
Росица КОПУКОВА

Споделям мъката ти, Роси!
Поклон пред паметта на милата ти майчица!
Светлина по пътя й Оттатък!

Личи си как е дошло отвътре - вулканично и свято. И е застинало върху листа. Всеки куплет е достоен за следващия, а финалът ми взе дъха. Това е поезия. Чистокръвна! Дано майка ти има достъп до тази твоя творба.

БОГ ДА ПОМАГА.....

Много ми липсва. Все едно си е отишла вчера.