Няма как да възпея цигарите,
много просто, защото не пуша,
няма как да възпея и барове,
много просто, със тях не се сдушвам.
Няма как да възпея и виното,
та аз него почти го не пия,
нито бъклици вдигам до дъното,
нито вечер надигам ракия.
Няма как да ме хвърлят в емоции,
моят разум нормално работи,
и добре си живея - пороците
за бохеми са или за мафиоти.
Виж, за стихове мяра си нямам
и за разкази - там съм стихия,
със небето общувам от заран
и оттам ме понася магия,
на природата чистите тонове
аз обичам да чувам с години
и тревите са моите тронове,
а предел- хоризонтите сини.
Може би са и скучни, и сиви
тези мои премерени делници,
аз не търся край мен примитиви,
те ме виждат за странна химерница,
но така е - светът е различен,
и различно на всеки нивото.
А за мене е просто безличен
този, който напуска доброто.
31 октомври 2019г., София
Росица КОПУКОВА
"но така е - светът е различен,
и различно на всеки нивото.
А за мене е просто безличен
този, който напуска доброто."
Поздравявам те за извисеното перо!
"но така е - светът е различен,
и различно на всеки нивото.
А за мене е просто безличен
този, който напуска доброто."
Поздравявам те за извисеното перо!