Такъв е причудлив пак февруари,
уж дъжд да дойде, а приижда слънце
и петънца от сняг тук-там нашари,
и малко вятър в клоните прозвънне.
Какъв сезон е, даже аз не зная,
предпролетие някакво и ново,
на вилата съзрях и аз накрая
кокиченца за пролетта готови.
По зазоряване нахлупваш шапка,
по обед - вече топло и я сваляш,
а привечер - продухва те накратко,
и все така - ту сваляш, ту я слагаш.
" Чадърът под ръка" - ти казва строго,
загрижен, синоптикът от екрана,
дали сме в тропиците или в Лондон
или пък Господ сложи нова смяна
от ангели за чудновато време
или човекът сам си го изпроси?
Но някак си прилича ми на бреме
и някакви неясноти ни носи.
А в този случай трябва да живеем,
да се провираме през битието
и да обичаме, и да стареем,
и всичко да минава през сърцето.
15 февруари 2020г., София
Росица КОПУКОВА
15.02.2020 15:03
https://otkrovenia/bg/stihove/kogato-si-otiva-fevruari
Поздравявам те, Роси! Много живот лъха от цялото стихотворение. Пъстрота и съзерцателна забързаност. И си оставям като твоя визитна картичка този живителен куплет:
"Такъв е причудлив пак февруари,
уж дъжд да дойде, а приижда слънце
и петънца от сняг тук-там нашари,
и малко вятър в клоните прозвънне."
https://otkrovenia/bg/stihove/kogato-si-otiva-fevruari
Поздравявам те, Роси! Много живот лъха от цялото стихотворение. Пъстрота и съзерцателна забързаност. И си оставям като твоя визитна картичка този живителен куплет:
"Такъв е причудлив пак февруари,
уж дъжд да дойде, а приижда слънце
и петънца от сняг тук-там нашари,
и малко вятър в клоните прозвънне."
16.02.2020 22:42
БАЛАДА ЗА ПРОВИНЦИАЛНИЯ ПОЕТ
С ботушки шик и шапка идиотка,
със шалче, завъртяно на врата,
с боксьорска стъпка, пъргав като котка,
във София пристигнах заранта.
И ей ме, на – попийвам си тютюна,
кой – чудя се – сега да хващам друм?
Ела при мен – и дай да те целуна,
и после да ме заведеш на ЦУМ.
Ще гледаме и мача „Левски” – „Челси” –
пак ще ядат една гора пердах.
Ток удря на трамваените релси,
но с теб от тока мен не ме е страх.
Ще черпиш ли едно кафе на „Плиска”?
Или ще пийнем нейде две бози?
А после аз ръка ще ти поискам –
речи ми да! И – Боже, помози!
Над Витоша, когато падне мракът,
понеже нямам друго мепесе,
не щеш ли да се метнем с теб на влака?
Във Варна влакът да ни отнесе?
Ще опечем на тенекето миди.
Ще ти редя куплет подир куплет –
поет, поискал София да види.
И София да види жив поет.
Валери Станков
……. тези изповеди!