Не правя от живота драма,
живея честно, без измама,
който опитва да излъже,
горчиво го съдбата стърже.

Каквото дава, Господ дава,
късметът той ми го раздава,
от грешките поука вадя,
ала душата не пропада.

Сърцето знае да обича,
но на един не се зарича
умее то да се затвори,
когато фактите говорят.

Накрая все се получава-
подмолните не оцеляват,
а пък на мен това ми стига-
да преиздам поредна книга,

да събера човещината
и да отхвърля грозотата,
и да получа дар небесен
за следваща красива песен.

И щастието го не търся,
да дойде то - развързан възел,
сърцето топли думи срича,
че още може да се врича

в една любов необяснима,
нечакана, неукротима,
след трудностите на живота,
след не един - два идиота,

тя просто в светлината крачи.
Любов, която много значи!
Която носи своя смисъл,
когато Бог я е орисал.

24 юли 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Това е твоят път и си длъжна да го следваш с цената на всичко. Толкова много неща си казала в това програмно свое стихотворение. Позволявам си да цитирам един от куплетите му:

"И щастието го не търся,
да дойде то - развързан възел,
сърцето топли думи срича,
че още може да се врича"

Да имаш прекрасен уикенд!