Родена съм на жълтите павета,
но не изпуснах българския корен,
домът ми не от вчера ярко свети
с донесен от Родината ми спомен:

от всяко село българска съдина,
от всеки град по сувенир и обич,
по нещо съхраних, където минах
и го закотвих във душата с котва.

Откривах българи с душа широка
по Македония, по Сръбско, Гръцко,
защото имаме следа дълбока
и връщах се добра и пълноръка,

със дарове, с усмивки и надежди,
че и за тях България е майка.
Сама съдбата сякаш ме повежда
по пътища и знайни, и потайни.

Широко съм скроена. Как? Не зная.
С едно сърце, родено да обича,
не мога просто да не ви призная,
че искам "българка" да ме наричат.

26 август 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Особено в поезията.
Поздравление за силния стих, Роси!

Ярък признак на глупазалка, която не ги е чела. Аз стихове не повтарям, не плагиатствам ни от български, ни от чужди автори. А защо е така, да попита дядо Боже и да не се излага.