Постинг
23.12.2020 08:26 -
ШУШУ-МУШУ
Автор: rosiela
Категория: Изкуство
Прочетен: 4862 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 23.12.2020 08:30
Прочетен: 4862 Коментари: 5 Гласове:
2
Последна промяна: 23.12.2020 08:30
Шушу-мушу, шушнеят шишарките
и по двора ме гледат с очи,
бръши-бръш, ми нашепва бръшляна
и под моите боти свисти.
Отдалече трептят детелини
в този зимно незимен пейзаж,
търсят борове порив за сини
небеса, но зад облачен страж.
Тиха влага изпълва земята,
вятър лек ме погалва за миг
и декември е някак си странен
непонятен и многолик.
Жълтолистна пътека намеква-
есента е отминала тук,
а пък зимата още далеко
чака някъде под ямурлук.
Не че много ми трябва, признавам,
ала тя е пореден сезон,
неизбежен до пролет - за хляба,
в песента тя е нужният тон.
Идва рейса. Поемам надолу
към града, той е с друго лице,
не шушукат шишарки и борове,
но е моя любов и сърце.
22 декември 2020г., Симеоново - София
Росица КОПУКОВА
и по двора ме гледат с очи,
бръши-бръш, ми нашепва бръшляна
и под моите боти свисти.
Отдалече трептят детелини
в този зимно незимен пейзаж,
търсят борове порив за сини
небеса, но зад облачен страж.
Тиха влага изпълва земята,
вятър лек ме погалва за миг
и декември е някак си странен
непонятен и многолик.
Жълтолистна пътека намеква-
есента е отминала тук,
а пък зимата още далеко
чака някъде под ямурлук.
Не че много ми трябва, признавам,
ала тя е пореден сезон,
неизбежен до пролет - за хляба,
в песента тя е нужният тон.
Идва рейса. Поемам надолу
към града, той е с друго лице,
не шушукат шишарки и борове,
но е моя любов и сърце.
22 декември 2020г., Симеоново - София
Росица КОПУКОВА
Следващ постинг
Предишен постинг
Шушу-мушу, шушнеят шишарките
и по двора ме гледат с очи,
бръши-бръш, ми нашепва бръшляна
и под моите боти свисти.
Отдалече трептят детелини
в този зимно незимен пейзаж,
търсят борове порив за сини
небеса, но зад облачен страж.
Тиха влага изпълва земята,
вятър лек ме погалва за миг
и декември е някак си странен
непонятен и многолик.
Жълтолистна пътека намеква-
есента е отминала тук,
а пък зимата още далеко
чака някъде под ямурлук.
Не че много ми трябва, признавам,
ала тя е пореден сезон,
неизбежен до пролет - за хляба,
в песента тя е нужният тон.
Идва рейса. Поемам надолу
към града, той е с друго лице,
не шушукат шишарки и борове,
но е моя любов и сърце.
22 декември 2020г., Симеоново - София
Росица КОПУКОВА
От всичко правиш поезия, Роси!
Весела Коледа!
цитирайВесела Коледа!
Весели празници и на теб, мила.
цитирайИ зимата в планината и градът си имат своя неподкупен чар. Стихът ти не е пейзажен, а наситен с философска лирика, която звучи бодро и дарява с надежда.
Нека Коледа ти носи здраве, радост и вдъхновение, Роси!
цитирайНека Коледа ти носи здраве, радост и вдъхновение, Роси!
missana написа:
И зимата в планината и градът си имат своя неподкупен чар. Стихът ти не е пейзажен, а наситен с философска лирика, която звучи бодро и дарява с надежда.
Нека Коледа ти носи здраве, радост и вдъхновение, Роси!
Нека Коледа ти носи здраве, радост и вдъхновение, Роси!
Търсене