По стъпките на пролетта как спокойно да вървя,
този Ковид 19 ме задържа у дома,
ту отварят, ту затварят моя тъй загрижен град,
наредба нова, нова маска, ха напред и ха назад.
Времето те приласкае, новини обезумят,
пък проблемната ваксина се изпречила на път,
птиците летят свободно и небето е за тях,
в суматохата природна дори и да не те е страх,
все ще трябва да внимаваш и да се ограничиш,
не си птица да успяваш надалече да летиш.
Стиховете са идея, във която аз кръжа,
ала докъде във нея мога да се събера?
Лириката си подхожда със човешка свобода,
а в душата ми прохожда стих, ударен от стрела.
Как да претворя звездите, болката щом стене тук
и на хората юздите опитва да надене друг?!

28 март 2021г., София
Росица КОПУКОВА

По стъпките на пролетта как спокойно да вървя,
този Ковид 19 ме задържа у дома,
ту отварят, ту затварят моя тъй загрижен град,
наредба нова, нова маска, ха напред и ха назад.
Времето те приласкае, новини обезумят,
пък проблемната ваксина се изпречила на път,
птиците летят свободно и небето е за тях,
в суматохата природна дори и да не те е страх,
все ще трябва да внимаваш и да се ограничиш,
не си птица да успяваш надалече да летиш.
Стиховете са идея, във която аз кръжа,
ала докъде във нея мога да се събера?
Лириката си подхожда със човешка свобода,
а в душата ми прохожда стих, ударен от стрела.
Как да претворя звездите, болката щом стене тук
и на хората юздите опитва да надене друг?!

28 март 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Да се радваме, че можем все още да пишем и да отразяваме реалността в стих.
Дълбоко си права. Човек неволно става съпричастен към всеобщото нещастие и му е трудно да си отпусне душата. Но аз съм оптимист, че ни предстоят хубави дни.

Поздрав за хубавото стихотворение!

дай Боже, приятелю. Бог да ни помага. Благодарности.

Защото ние с теб не сме го предавали като мнозина негови апостоли.

точно така е.