Това е Иван Теофилов или ще го срещнете с псевдонима Иван Свежин. Груба грешка е, че не си е сложил псевдонима Иван Лудия.
Роден в Пловдив на 24 март 1931 година, той е пристигнал в столицата по партийна линия и набутан във ВИТИЗ " Кръстьо Сарафов", където се влизаше единствено и само с червена нишка през 1955 година. Макар да е автор на пиеси, бездарникът предпочита да се митка из литературни вестници и списания, но не като драматург естествено, като превратът го заварва в " Народна култура" и " Пламък". Всеизвестен факт беше, че в отдел " Поезия", където Иван Лудия беше редактор, не се четяха произведения на наивници, освен препоръчаните от БКП.
След мое сериозно оплакване в ЦК на БКП при Виктория Петрова, ако не се лъжа, заместваща вечно болния, щом задуха партиен вятър Владимир Голев и сериозно критично писмо до редакцията на " Пламък" луд Иван налетя на бой и насмалко щяхме да се видим в прокуратурата, ако двама негови колеги не го вкараха в една стая да го усмиряват.
Да не се чете никой , освен препоръчаните и Георги Константинов да се крие като кабинетен плъх беше стара практика на " Ангел Кънчев" 5.
Но се наложи да излезе след инцидента, който създаде Иван Теофилов във фоайето пред редакцията.
Гледам нещо и дядо Боже го не ще.
Червеният партиец отказал орден " Стара планина" през 2011 година. Много важно.
Да покаже има ли документ от Четвърти километър, психиятрията в София, защото той положително е бил неин пациент още от млади години.

свързани със сп.Пламък и едно от церберчетата му на отдел поезия - Иван Теофилов. Той беше жалко създание. Пак в този отдел работеше и друго жалко създание - "поетесата" Рада Александрова. Работеше и Иван Цанев, за когото мнението ми е по-добро. По времето, когато Пламък се ръководеше от Петър Караангов, а чии стихове да бъдат публикувани решаваше зам.главният редактор - Димитър Стефанов - друг "поет", пишещ така:

"Когато танковете са ненужни
на мода са диктаторите южни",

Пламък бе гнездо на мракобесници. Веднага след идване на демокрацията, същият този Теофилов си плю на сурата и се изкара жертва на тоталитаризма!!! Каква нечувана наглост! Видях с очите си, как по времето на сините митинги, на стълбичките на Александър Невски стоеше гордо, вееща синьото знаме, продажната Рада Александрова. Морал 0. Ето това е характерно за комунистите. Готови са и родителите си да предадат, за да захапят нова цицка и да сучат от нея!

пропускаш и още една отрепка - Владимир Попов, бюрото му беше срещу Рада Александрова в " Пламък".
До един бяха чукнати в главата, до един!

между краката и да забъркаш омлет от яйцата му.

Много им се плашехме, докато най- накрая братовчед ми Христо Смоленов взе че преби охраната на Гриша Филипов, а след това и него. Би го до смърт, ама това руското лайно бе спасено в правителствена болница.