Поезията ме спасява
от не един и два проблема,
от хора с незавидна карма,
от нежелана лоша тема.

И някъде във висините,
където странно ме издига,
намирам пристан при душите,
които пишат друга книга.

Съмишлениците намирам,
без кръчма, ресторант и маса,
зад маските ги анонсирам...
Със тях сме си от сродна класа.

В калабълък и в суетата
не е житейското ми място.
В изкуството и в красотата
аз търся смисъл и изящност.

Сега, недейте и допуска,
че няма да река " наздраве"
със чаша вино, но напусто
при мене време не минава.

Поезията ми помага
в красивото да се прикрия,
да се стопя и да избягам,
и после да се преоткрия.

4 септември 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Поезията ме спасява
от не един и два проблема,
от хора с незавидна карма,
от нежелана лоша тема.
И някъде във висините,
където странно ме издига,
намирам пристан при душите,
които пишат друга книга.
Съмишлениците намирам,
без кръчма, ресторант и маса,
зад маските ги анонсирам...
Със тях сме си от сродна класа.
В калабълък и в суетата
не е житейското ми място.
В изкуството и в красотата
аз търся смисъл и изящност.
Сега, недейте и допуска,
че няма да река " наздраве"
със чаша вино, но напусто
при мене време не минава.
Поезията ми помага
в красивото да се прикрия,
да се стопя и да избягам,
и после да се преоткрия.

4 септември 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Поезията, като спасителен пристан от бушуващото житейско море и дребнотемие, а защо не и като чужда планета с нов - изящен и сроден живот, възраждащ душата!

Прекрасен стих си сътворила, Роси!

Трогната съм.