Няма нищо по- щастливо от уличния музикант,
той те гледа обичливо и дарява ти талант.
Няма такси за билети, има музика за грош,
свири чудни канцонети като малкия Гаврош.

Седнах аз да го послушам на скамейка от мерак,
музика да ме разтуши, да сложа в шапката петак,
той да ме погледне мило с благодарствени очи,
и под звуци напоили сякаш въздухът мълчи.

Няколко дъги от хора, спрели в тази красота,
не пълни всеки кръгозора с дарбата на висота.
Изпълнение на воля, а душата - на мегдан.
И попаднах, без да моля, сякаш във сакрален бран.

21 септември 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Няма нищо по- щастливо от уличния музикант,
той те гледа обичливо и дарява ти талант.
Няма такси за билети, има музика за грош,
свири чудни канцонети като малкия Гаврош.
Седнах аз да го послушам на скамейка от мерак,
музика да ме разтуши, да сложа в шапката петак,
той да ме погледне мило с благодарствени очи,
и под звуци напоили сякаш въздухът мълчи.
Няколко дъги от хора, спрели в тази красота,
не пълни всеки кръгозора с дарбата на висота.
Изпълнение на воля, а душата - на мегдан.
И попаднах, без да моля, сякаш във сакрален бран.

21 септември 2021г., София
Росица КОПУКОВА

и аз ги обичам мноого!! тези музиканти често се спирам
няма ли да е ло добре сакрална Бран..

Хубава вечер!

Благодаря за отзива.

Уличните музиканти ни даряват с настроение. А това не е за пренебрегване.
Чудесно е, че ги подкрепяш с този хубав стих. Това е повече отколкото в шапките им да падне по някоя друга банкнота.