Не могат " рибите" да ни надлъжат,
поне от тези с Юпитеров знак,
опитват, как опитват само даже,
на дъното отиват други пак.

А ние смело плуваме нагоре,
където свършва синьото море,
след глътка въздух - хайде пак надолу,
в подмолието няма страхове

нито една от нас, душата Божа,
дарена с малко мъдрост от Христа,
крале пропадат, жрици и велможи,
но " рибите" успяват във света.

Държи ни сякаш някаква закрила,
и дарбата приижда на вълни.
А пък завистници, о, майко мила,
но си живеем в свои светлини.

И неведнъж останалите търсят
как да ни пържат с хитрост във тиган ,
но " рибите" със лошо не отвръщат,
а елегантно слагаме капан.

Не бива да грешим, това не иска
Вселената от нашите души,
дошли сме само нравственост да плиснем,
природата ни не е да руши.

Сами си пишем ние правилата,
а перспективите ни дава Бог,
недейте прекалява с добрината ни,
че, вместо тях, пристига съдник строг-

Съдбата, като пратеник небесен,
да провери кой покрай нас расте,
достига ли във нрава златна есен
и още - придобил ли е сърце?!


11 ноември 2021г., София
Росица КОПУКОВА 

Мога само да добавя, че съм възхитен

Зарадва ме.

"Риби" човек, чието място е било...в музиката. На моята дата е роден Шопен, а голяма част от музикантите принадлежат към тази зодия.
Поздрави за стихото!