Там някъде, на прага на нощта,
една звезда ми каза: " Добър вечер!
При нас душите прати ги Смъртта,
добрите са щастливи, но далече!"

И гледаше ме в синя красота,
успокоително и много мъдро,
животът, кръговрат от светлина,
не свършва никъде. И във отвъдното.

Но болката остава дар за нас.
Навярно горе всичко е красиво.
Звездата ме погледна и без глас
подсказа ми, че: " Всичко тук е живо!"

Но в паралелните ни светове
граничи тази временна раздяла,
която ни характера кове,
додето станем пак единно цяло.


26 януари 2022г., София
Росица КОПУКОВА

"Там някъде, на прага на нощта,
една звезда ми каза: " Добър вечер!
При нас душите прати ги Смъртта,
добрите са щастливи, но далече!"

И гледаше ме в синя красота,
успокоително и много мъдро,
животът, кръговрат от светлина,
не свършва никъде. И във отвъдното."



Любимата ми поезия!

И АЗ ОБИЧАМ ЗВЕЗДНИТЕ ТЕМИ В ТВОЯТА ПОЕЗИЯ.

Трогнат съм.

самата истина пиша.

Е, да. Звездите на небето не са високомерни.