Сънят е знак. И често точен знак.
Небето знае с нас какво се случва.
Космична истина изплува пак
и ти напомня нещо да научиш.

И изпитанията са урок,
а щастието сякаш е заслуга,
светът е и добър, но и жесток
и кармата е ту една, ту друга.

Закономерно всичко се върти,
сънят за малко знаците открехва
и после те оставя само ти
да го последваш в болка и утеха.

Не всичко е в човешките ръце,
но, въпреки това, ни трябва вяра.
Земята е като едно сърце,
което претоварихме без мяра.

Не за безумия ни е създал
Отеца, но във радост или в криза
показва ни, че близо е поспрял
и неведнъж през прага ни е влизал.


26 януари 2022г., София
Росица КОПУКОВА

Светът е жива семантика. Знак е абсолютно всичко в него, стига да съумеем да ог съзрем. Но съм възхитен от нивото на обобщението в този стих:

"Не всичко е в човешките ръце,
но, въпреки това, ни трябва вяра.
Земята е като едно сърце,
което претоварихме без мяра.

Не за безумия ни е създал
Отеца, но във радост или в криза
показва ни, че близо е поспрял
и неведнъж през прага ни е влизал."

Поздравление, Роси!

Трогната съм.

Не бих казал, че сънищата пророкуват.

Не съм от посветените.