Времето е в нас и ние сме във времето, е крилата фраза-мисъл на Васил Левски с философски контекст отнесен към българското националноосвободително движение срещу османското робство, която той запечатва в свое писмо до Панайот Хитов от 10 май 1871 година.

„	„Ако е за Българско, то времето е в нас а ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме. А колкото за извън Българско, днес не даваме ухото си на никакви техни обещания. Пък да ни уплашат, не им вадим очите. Щом дадем, ухо ще им направим едно метане, ще им заплачим още веднъж и ще свършим за всякога. И ако подпишат, ще подпишем и ние, но чак тогава, когато се видим, че можем да устоим срещу злото им, което, ако би ни направили. А една година щяло да бъде по-късно – не се знае, па нека и да бъде, да не отиваме още кой знае колко назад... трябва по-напред да се наредим работите извътре, че подир да им се молим за по-голямото. И така е.“	“

Чиста диалектика.

Един Гарибалди е освободил Италия с 1000 души. Българите това никога не могат да го направят. Те са сервилна раЯ. Затова Апостола не е успял в революционната си дейност.