Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.09.2022 13:42 - СВЕКЪРВА МИ, ЛОШАТА....
Автор: rosiela Категория: Изкуство   
Прочетен: 1194 Коментари: 6 Гласове:
5

Последна промяна: 04.09.2022 23:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
/ разказ по действителен случай/

Стари и добри дружки бяхме с Марчето още от студентските години. Казвам " бяхме", защото дълго време много се тачехме и виждахме, после ни увъртя животът и различните професии. Честно казано, в началото много й вярвах, с годините това се промени. Марче се омъжи в края на следването. Взе едно момче - техникумче и замина да живее в Курило. Не че нямаха хубава къща и нейните, но така решиха. Преди да вземе диплома още, тя си беше семейна дама. Сватбата стана набързо, не поради бременност, обич голяма, не траят двама. И ,милата, настоя да отида да й видя новата къща, цял етаж техен, обзавели се, устроили се. За цял ден - от сутринта до вечерта. Жоро щял да ме вземе с колата, Жоро да ме върне. Речено - сторено. Определихме ден за гостуване.
Малко бях притеснена какво ще заваря, щото Марчето редовно си охарактеризираше свекървата с черни краски, не сиви, черни направо и си личеше, че не й допада. Мъжът й имал и брат, той също не й допадаше, ама добре че имал своя къща в съседство, та не били заедно, само свекървата - един етаж под нея. Мълча си аз по споделените теми, пътуваме в уречения ден с Жоро в колата, говорим си, стигаме адреса им в Курило.
Кога слизаме, ама една хубава къща , ви казвам, до нея втора подобна, братовата, разделени с ограда, на по два етажа всяка, стълбище, тераси, балкони, всичко в цветя... Марче ни посреща на втори етаж. Давам й букет, семеен подарък за нов дом, за млада булка, а вътре....витрина. Ново обзавеждане в стаите, хола и кухнята, килимът бил току - що купен в моя чест, ама на, свекървата го сложила наопаки, не различила цветовете....
Таман Марче я критикува, идва тя, любезно се запознаваме, носи цяла тенджера манджа, да има за гостенката за обяд, да се не хаби снахата. Жоро приготвил мекици, кисело мляко за закуска, вади сребърни съдове... Марче се суети нещо, с половин уста благодари, аз ги хваля от сърце.
Закусихме и Жоро излезе по двора, да не ни пречи, да се наприказваме.
- А бе, Марушо, какво им намираш на тия двамата, я как ни срещат като принцеси и двете, нищо, че ти си баш принцесата, какви махни ми разправяш ти, не разбирам!
- Прости-и-и-и-и-и, Роси, много прости.
- Ами ти си го избра, Маруш. Хубаво момче, работно, какво, че висшист няма да стане? Човек има и други качества.

""""""""""""""""""""""""""""""""""""""

Жоро устоя доста време на Марчините изисквания. Родиха се две деца, поотраснаха в ръцете на свекървата. И на нея й щукна да се развежда. Дойде у нас, с майка си, говориха, говориха, говориха цяла вечер против Жоро и майка му, само баща му бил муха, против брат му и като наближи обещаното време да заведат дело, отидоха при друг адвокат, не при баща ми, да не им слушаме домашните свади. Разбира се, решението си беше тяхно.
Марчето не се върна в домашната къща, а се уреди с една гарсониера, големичка, ремонтира, подреди я, иначе си беше чиста и спретната жена, и замина там с децата. Пък не ги дава на Жоро, пък той идва да ги търси, пък разправии...
Мина време, бях се отдръпнала от нея заради тези чудеса, тя пак ме търси. Родителите ги отчуждили с къщата, взели два апартамента със сестра й и единият, двустаен, за нея. Продала гарсониерата, вече е в нов квартал, пак да й идвам на гости.
Хайде пак в новия апартамент. Ремонтиран, подреден, нареден, Марчето ми вади снимки - още два пъти се женила и развела, все лоши тези пусти мъже и свекърви. Като гледам от снимките, на Жоро най-свястна физиономията.
- Какво стана, Марушо, с Жоро? Ожени ли се?
- Ожени се, - кисело ми отвръща тя.
- И не е разведен?
- Не е.
Признава тя, ама с половин уста.
- А деца други има ли?
- Има. Още едно негово, и едно на жена му от предишен брак.
- Пу-у-у-у-у, пък тази лоша свекърва нищо да не каже? Как е приела чуждото дете?
- Ама ти сега гаргариш ли ме? На негова страна ли си?
- Не бе, Марче, не те гаргаря. Направо ще ти кажа: " Не бяха лоши хора те, ама ти изпусна първия шанс!" А сега ми се сърди.
Смуси се  Марчето, ама не развалихме гостито. Хапнахме, пийнахме, че и после се видяхме пак, само с едната разлика, че вече спря да говори против Жоро и неговото семейство.

4 септември 2022г., София
Росица КОПУКОВА



Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - rosiela,
04.09.2022 16:26
Нашла, та зашла, щеше да каже баба, която пък беше недоволна от снаха си, осемнадесет годишно, неопитно и незнаещо селско момиче.
цитирай
2. missana - Има жени, които предпочитат да се женят за дипломи, а не за мъже.
04.09.2022 18:39
То като гледам и в родната политика е същото. Харесаха си ПростоКирчо, защото имал някаква менте-тапийка, ужким от Харвард, барабар с Кокорчо, а той им го набута докрай - там дето слънце не огрява. И сега са готови и на бис да го викат на 2-ри октомври, белким им го набута пак - на два ката.

...Та и в случая с Марчето. Изпуснала точния съпруг. Баща ми казваше в такива случаи: "Един път литва печената патица!"

Поздравление за перото, Роси!
цитирай
3. zemja - Роси,
04.09.2022 18:51
Твоето Марче прилича на Цонка от народната песен: "Чушката люта, пак люта. И ти си, Цонке ле, кат нея.
Усмихна ме. Благодаря! :)
цитирай
4. rosiela - Точно! Ама с моята героиня се държаха добре.Благодаря за коментара, Краси.
04.09.2022 22:36
kvg55 написа:
Нашла, та зашла, щеше да каже баба, която пък беше недоволна от снаха си, осемнадесет годишно, неопитно и незнаещо селско момиче.

цитирай
5. rosiela - Имаш право!С мен не беше люта, ама у дома....Благодаря ти.
04.09.2022 22:37
zemja написа:
Твоето Марче прилича на Цонка от народната песен: "Чушката люта, пак люта. И ти си, Цонке ле, кат нея.
Усмихна ме. Благодаря! :)

цитирай
6. rosiela - Благодаря ти сърдечно, Младене.Тази ми, милата, не знаеше какво търси и тя.А и следващите не бяха читави по снимка и по физиономия.
04.09.2022 22:38
missana написа:
То като гледам и в родната политика е същото. Харесаха си ПростоКирчо, защото имал някаква менте-тапийка, ужким от Харвард, барабар с Кокорчо, а той им го набута докрай - там дето слънце не огрява. И сега са готови и на бис да го викат на 2-ри октомври, белким им го набута пак - на два ката.

...Та и в случая с Марчето. Изпуснала точния съпруг. Баща ми казваше в такива случаи: "Един път литва печената патица!"

Поздравление за перото, Роси!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 4982813
Постинги: 4525
Коментари: 21643
Гласове: 8891
Архив
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728