ЯСНОТА

Дори да виждам по- добър
Света, отколкото е всъщност,
Аз крача смело, без чадър
С небесно божие напътствие.

Който расте, да порасте,
А който не, трева остава,
Да имаш дом, стреха, дете,
Не всичко още притежаваш.

За Бога всички са деца.
Стигни всемирната идея,
Общочовешка, любовта,
Не само в твоя дом живее.

Но има време за това .
Да преосмислим егоизма,
Подтекстът в своите слова...
С прераждане и нова призма.

За съвършенството, аз знам,
Съвсем един живот не стига,
Но всички ще вървим натам
Е писано в небесна книга.

9 септември 2022 г., София
Росица Копукова


                ЗЛАТЕН РОГ

Благодаря за здравето на Бог,
Не чакам днеска нищо от алчника,
Съдбата ми изсипа златен рог -
Да имам всичко и да бъда личност.

А който се наежи със злина
Да прекосява светлите ми друми,
Направо се овалва във калта,
,А аз оставам даже и без думи.

Живея си живота в " до мажор".
Основа на оптимистична гама.
И не разбирам що е туй позор,
И просто в гнусотиите ме няма.

Каквото трябва, Бог ми е подал.
Останалото трябва да го свърша,
Почтено и със доза идеал.
И в другия живот да го довърша.

9 септември 2022 г., София
Росица КОПУКОВА

Полезно е човек да е винаги наясно със себе си. Тогава постига нещо.

Доказваш го с тези два свои последни стиха. Прекрасни и проникновени са!
Но си постигнала и значителна мъдрост, с която стиховете ти са пропити и която те направлява животоспасяващо по житейския друм.

Трогна ме.