Аз знам,сезоните си имат своя смисъл,
но непреклонно вярна съм до днес
на лятото, което най ми липсва,
дъждовно - слънчево, но с блага вест,

че пак ще ми повдигне оптимизма,
ще лъхне на планинско и море,
че ще поддържам искрено туризма
и ще се вея с наши ветрове.

По някой връх ще качвам за утеха,
че още мога здраво да вървя
и, разсъблякла връхната си дреха,
на слънцето ще махам със ръка.

Сега изваждам първите сакенца
и якенца, и някой по-лек шал,
довиждане момиченца, момченца,
да бъде жив пак поривът ни цял,

като България да бъдем вечни
с творби, които ще й предадем.
То нищо не е, зная, безконечно,
но нещо да оставя и след мен!

11 септември 2022г., София
Росица КОПУКОВА

Диалектика. Диалектика облечена в поезия. Превъзходно.

Наситен с мъдрост и вдъхващ вяра, че "следите остават" /нека Павел Вежинов посмъртно ме прости, че ползвам заглавие на негова книга, но съм чист пред съвестта си, защото го цитирам!/. Поздравявам те и ти пожелавам прекрасна седмица!

много хубав коментар.