Да можех да си върна младостта
и същите родители да имам,
пак щях да уча чак до сто лета
и най-безстрашно изпити да взимам.

Любовите - да заобиколя,
защото вече ясно ги познавам
и с други до един да заменя,
и тях навярно щях да вразумявам.

В България щях да остана пак,
макар светът да обикалям също,
да давам своя поетичен знак
и родолюбието си присъщо.

Не е възможно. Та ще продължа
по пътя, отреден ми от съдбата.
Дано да поживея сто лета,
България да видя благодатна.

И с хора хубави да ме сдружи
отново Бог във идната година.
Бъдете здрави и да издържим,
додето се оправим. До Амина!

1 януари 2023г.
Росица КОПУКОВА

Показващо, че си българка и родолюбка до мозъка на костите си!
То е и пожелание към изстрадалия ни народ и родина. Дано да се сбъдне без остатък. Отличен поетичен старт на Новата година!

додето се оправим. До Амина!
от Лос Анжелес

Човек остарява физически. Душевно не е задължително, освен ако не си се родил стар.