.....Йордан Ватев се заинтересува от поезията ми и ме помоли да донеса мои стихосбирки.
      В една от поредните ни срещи в това прословуто кафе донесох по един екземпляр от поезията и прозата. С видимо нетърпение той отвори наслука една книга със стихове и веднага потъна в нея. За мен бе много интересен момента / и по-късно е било така / да го наблюдавам как чете стихове. Той сякаш изключваше света около себе си, четеше с разширени очи и ръцете му трепереха от вълнение, когато отгръщаше страниците.
     - Росица, ти си родена поетеса.Уникална.Аз веднага мога да кажа, че те слагам до Елисавета Багряна,а всеки, който ме познава отпреди, знае колко обичам Багряна. Да не говорим, че я познавах лично.
     Подарих му всичките книги в една торбичка и приятелят му д-р Топалов,който го изпращаше редовно до дома му в жк "Младост", му помогна да ги отнесе.
     Мина седмица-две, Йордан Ватев изчел цялата моя поезия на един дъх и я преповторил. Прозата оставил за по-късно.
     Останал поразен, вдъхновил се до краен предел и идва с предложение: иска да остави следа в нашата литературна критика така, както Петър Арнаудов писал за Елисавета Багряна, и да напише монография с изследователски характер за моята лирика.
      Приех. Впоследствие напълно безкористно той написа монография в два отделни тома:" Поезията на Росица Копукова" и "Към поетиката на Росица Копукова". Издадох ги, както и още много рецензии, които е написал за моето творчество и които ценя като най-точен и перфектен специалист.
     По моя молба той не отказваше рецензии и на мои приятели, талантливи творци. Задължително талантливи.
     Разбира се, между симпатизантите, имаше и немалко завист.

     .........


     Из книгата ми "Моите срещи с Йордан Ватев", 2005 година, София