Тънък е на автобиография Димо Райков. Тънък до скъсване. Обича да се стаява зад световната синя мъгла, но ние, които се интересуваме от литература, знаем, че е забегнал в Париж преди 1989 година, написал е няколко възхваляващи книги за този град, след миткането по тази-онази българска редакция и напуснал България, и там взело, че много му харесало.
Всичките му книги съм чела. Негови са, интересни са, хубаво перо има, но фалшива душа.
Врът насам, врът натам е Димо.
След 1989 година в България нещата със словото се разкрепостиха и той се присети, че е българин. И се приюти в някой и друг български вестник като журналист, модел " Хвърчащият французин".
И оттам прави едни " безстрашни анализи" как не  живеем добре българите, за двуличието на българите, какво трябва да подобрят българите...Все от Париж, та досега.
Ама той повече е живял там, отколкото тука до своите достолепни 66 години, щото Париж си е Париж.
А защо не дойде тука, пък да се бори на дело, а прелита само София- Париж от първите митинги, сам казва, до представянето на негова нова книга. И толкоз!
Ей такъв българин аз наричам плюшеното Лъвче, щото е роден на 31 юли. Акъл дава, за работа и решаване на социални проблеми - го няма.
Наскоро чух, викали му на майтап Димо Лайков. И с право.

но нямам вяра на онези, които съумяха преди 10 ноември 1989г. да се у становят на Запад. Според мен всите тия са сътрудници на ДС.

познавам го лично, била съм на негови сбирки. Много хубаво пише, но е голям тарикат!