Вашингтон, САЩ. Ей тука не можах да стигна, а имах възможност. Приятелка щеше да ме подслони и нагости.
Мама си беше отишла вече, баща ми не дава, а що награди получих от там. Много са толерантни американците към поети и писатели, но не го оставих татко самичък да ме мисли, че много беше разстроен, ако бях поела към летището.
Хич не ги обичам самолетите, ама няма как да стигнеш до далечни континенти.

На отиване самолетът каца за три часа престой, да зареди в Сингапур, на връщане - в Дубай. Пак три часа. Японки ти ситнят и те водят, където поискаш из летищата.Гледаш и немееш. Но ако ме питате дали пак ми се ходи по тези места - не! По други ми се ходи.

От България по-хубаво няма. Хубаво, че на младини я обиколих вдоль и поперек, както казват руснаците, защото сега просто нямам време. Но поне видях и оцених райските й красоти.

... 'оди и ду Аустралиа? - тук весницити нищу ни писа'а за тебя...