В кирпичената къщичка на дядо на двора аз не съм копал бахча, обаче във ръка със вино младо пред бъчвата на пейката стоя. Да, някога попях и на китара, щом ме изгони варненския кмет, най - некадърен мене ме изкара, но аз не съм служител, а поет. И четири години безработен, дали да не копая онзи двор, все нещо да засея, дар Господен, вместо да бъда варненски позор. Градът ме знае, дето и да мина, аз много срама нямам. Затова си пия младо ненаситно вино и лея си разпръснати слова! 5 април 2018г., София - Варна - София Росица КОПУКОВА

Жалко, че пак този номер с хоризонталното разположение е изникнал отнякъде.
Но ние умеем да четем вертикално. Браво, Роси! Чета те и мед ми капе на душата!
Да си жива и здрава, и Иисус да те дарява с вдъхновение, за да дразниш все така червените бичета с тореадорски замах!

Младене.

за голямата награда на град Варна. Ако я вземе, ще му продам стария си Лексус, та да се перчи във Варна с тази хубава кола.

Той не разбира от китари, смята че пластмасовата китара Овейшън е велика работа. Затова към Лексуса ще прибавя и една истинска първокласна китара Gibson.

какво ще му продаваш на Чувала? Забрави ли - той пари няма.

награда (която той няма да получи) нали изпадат уж някаква пари? Или и наградите му като него- мижава работа?...

Защото, както казват гагаузите, е много хамав.

Но могат все пак да му връчат някаква грамота. И тъй като няма нито терен, нито пари, предлагам да направим софрата при теб.

Къркането ще купя аз. Ще взема и агнешко, та поне веднъж в годината пролетариатът на умствения труд да се нахрани като хората.

той не е най- добрият поет на Варна, има други прекрасни творци.