Макар да взех пиринчена награда
на райската врата ще пише: " ЧУЧ!"
Сега на публиката й се пада
да й предложа поетичен пунш.

И с вярната приятелка на фара,
да се вживея като най- велик,
тя цялата тирада ще изкара
с психопатичния си ведър лик.

И който ме забрави, ще си спомни
къде сам аз в словесния порой.
Не искате? Тогава ще ви гоня,
ще вия силно с варненския вой.

Към Рая ще пътувам със кашона,
защото, знайте, тъй ми е добре.
Две бири ще си взема, за настройка,
да  пиша стихчета , на ишлеме!

24 юли 2019г., София
Росица  КОПУКОВА

това стихотворение нали е за смрадливото чучело?

ЗА ПО-ТАКА

Завърнах се тържествено и славно
във нужника, от вас наречен блог.
Излишно е да казвам генерално
към другите обичам да съм строг.

Към себе си съм просто по-различен -
понявга трезвен, нявга пък пиян...
И колкото да съм си по рождение безличен,
макар джудже съм просто великан.

За Дулсинея бих направил всичко -
Ще я кача на меко - върху Росинант!
Когато е ей тъй - за без парички,
съм кавалер, при туй на килограм.

Туй то!

Вчера и днес описах как тоя боклук се помпи сам и тук, и в сайта Хулите.

че си велика?

цепиш Всемира. Браво!