Постинг
25.04.2021 10:11 -
НАДСЛОВ НА ЕДНА " ГЕНИАЛНА" ПОЕЗИЯ! ПРОЗРЕЛИ СМИСЪЛА НА " УНИКАЛНОТО"!
Автор: rosiela
Категория: Забавление
Прочетен: 1073 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 25.04.2021 10:57
Прочетен: 1073 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 25.04.2021 10:57
""""""""""""""""""""""""""""""""
Географският атлас
ще отворим пак у нас-
водка вино и кафе,
ти - Сизиф, а аз - парфе.
Ще се отърколим пак
две винени души възнак,
като камъни в поле,
под сияйното небе.
Ред цигара, ред коняк,
локва вино пак и пак,
и завършваме на пода
като малко " гола вода"!
ТЪРКАЛЯЩИ СЕ КАМЪНИ
Аз Атлас ли съм пита ме след като под плещите ми
е географският атлас на света който разглеждахме с теб
преди да се търкулне чашата ти на пода
а цигарата ми да се удави в локвата вино
Атлас ли съм който крепи твоя свят върху си
и трепери да не разплиска премрежения ти поглед
и дъха ти при всяка въздишка
и потръпването на малката ямка на шията ти
и пръстчетата ти вкопчени в раменете ми
цялата теб дето падаш като небе отгоре ми
и аз всъщност политам над очите на Стоокия Аргус
на тълпата стоока която не ме интересува как сумти как крещи и как гъгне
държа те здраво и няма никога да те пусна Атлас ли съм скъпа
не му казвам любими не си Атлас
Сизиф си
щом аз съм камъкът който никога няма да те напусне.
© Margarita Petkova
Ето още едного , прозрял истината:
Име: Lexus Lotus
5. Слава
Свинкята знае коя е Маргарита. Черната и завист ежедневно плюе по нея. Не видях, обаче, Маргарита да е написала нещо тук за свинкята.
Може би изобщо не подозира за съществуванието на това значително "явление".
Как мислите?
Йога - път към инвалидност и...духовна с...
Показвам Ви колко лесно е да си спретнет...
Истинският образ на хибридния Радев
Показвам Ви колко лесно е да си спретнет...
Истинският образ на хибридния Радев
ТЪРКАЛЯЩИ СЕ КАМЪНИ
Аз Атлас ли съм пита ме след като под плещите ми
е географският атлас на света който разглеждахме с теб
преди да се търкулне чашата ти на пода
а цигарата ми да се удави в локвата вино
Атлас ли съм който крепи твоя свят върху си
и трепери да не разплиска премрежения ти поглед
и дъха ти при всяка въздишка
и потръпването на малката ямка на шията ти
и пръстчетата ти вкопчени в раменете ми
цялата теб дето падаш като небе отгоре ми
и аз всъщност политам над очите на Стоокия Аргус
на тълпата стоока която не ме интересува как сумти как крещи и как гъгне
държа те здраво и няма никога да те пусна Атлас ли съм скъпа
не му казвам любими не си Атлас
Сизиф си
щом аз съм камъкът който никога няма да те напусне.
© Margarita Petkova
Невероятно бездарие!
цитирайТърсене