Постинг
26.10.2019 17:39 -
ГОСТЕНКА
Обичам Музата да ми гостува,
тогава Самотата ми е близка,
перото ми съвсем не се преструва
и от душата думите разплисква.
Обичам Музата и тишината,
потъването в тях е здравословно,
пристига някъде от необята
и словото напътства ми любовно.
Където и да дойде, я приемам,
сестра ми е, Божествен й е кръста,
каквото дава тя, с ръка го вземам
и пиша го - по мяра и по съвест.
Тя винаги се вмества в битието,
не пречи на задачите ми дневни,
най-често идва, щом Луна засвети,
и пиша, сякаш ми е за последно.
Но не! Когато най не я очакваш,
тя пак дошла, прозвъннала в сърцето.
И моят словопис поема влака.
За нея няма спирка и заето.
25 октомври 2019г., София
Росица КОПУКОВА
"Обичам Музата да ми гостува,
тогава Самотата ми е близка,
перото ми съвсем не се преструва
и от душата думите разплисква."
Автентични и въздействащи редове, както и цялото стихотворение!
цитирайтогава Самотата ми е близка,
перото ми съвсем не се преструва
и от душата думите разплисква."
Автентични и въздействащи редове, както и цялото стихотворение!
благодаря от сърце. Явно се е получило, защото разни никове го налазиха, а освен тях и циганьос - мама е тук. С един минус, разбира се.
цитирайТърсене