Постинг
26.10.2019 17:39 -
ГОСТЕНКА
Обичам Музата да ми гостува,
тогава Самотата ми е близка,
перото ми съвсем не се преструва
и от душата думите разплисква.
Обичам Музата и тишината,
потъването в тях е здравословно,
пристига някъде от необята
и словото напътства ми любовно.
Където и да дойде, я приемам,
сестра ми е, Божествен й е кръста,
каквото дава тя, с ръка го вземам
и пиша го - по мяра и по съвест.
Тя винаги се вмества в битието,
не пречи на задачите ми дневни,
най-често идва, щом Луна засвети,
и пиша, сякаш ми е за последно.
Но не! Когато най не я очакваш,
тя пак дошла, прозвъннала в сърцето.
И моят словопис поема влака.
За нея няма спирка и заето.
25 октомври 2019г., София
Росица КОПУКОВА
ЛИТЕРАТУРНИ ЗАПИСКИ ПО ХОРИЗОНТАЛА
МОИ НОВИ СТИХОВЕ ОТ ДНЕС
Кой подписа да се внасят боклуци от Итал...
МОИ НОВИ СТИХОВЕ ОТ ДНЕС
Кой подписа да се внасят боклуци от Итал...
"Обичам Музата да ми гостува,
тогава Самотата ми е близка,
перото ми съвсем не се преструва
и от душата думите разплисква."
Автентични и въздействащи редове, както и цялото стихотворение!
цитирайтогава Самотата ми е близка,
перото ми съвсем не се преструва
и от душата думите разплисква."
Автентични и въздействащи редове, както и цялото стихотворение!
благодаря от сърце. Явно се е получило, защото разни никове го налазиха, а освен тях и циганьос - мама е тук. С един минус, разбира се.
цитирайТърсене