Трябва да ти кажа две неща:
обичам ли, без тебе аз не мога,
запамети го ти за вечността
защото струва ценностно и много,

а миговете правим двама с теб,
прокара ли се шепа разстояние,
то става и голямо отстояние
и тръгва си самотен бога Феб.

Не можеш ли да съчетаеш пътя
със работата си , но и със мен,
тогава просто си дърво откъртено,
не се завръщай , нямам празен ден.

Във любовта ни сребърната нишка
не трябва да се къса, затова
отрано те събирам в тази книжка
и ти напомням с нежните слова.

16 януари 2020г., София
Росица КОПУКОВА