Снимка на Николай Петев



Това го помня и до днес днешен, което разказа баща ми - какво се е случило в издателство "Народна младеж", на ул. "Калоян", малка уличка в София. Точно по време на събитията го оглавяваше покойният председател на Съюза на българските писатели, Николай Петев. Както обикновено се случваше и той забатачил ръкопис на младо момче от Дупница и стои с години. Град Станке Димитров бившия, помните.
Хубаво, ама българо-македонско сърце не трае, събрал младият човек десетина души от родата, някой им беше препоръчал баща ми като добър адвокат и те се изсипват накуп с три коли в неговата кантора в Търговския дом. Отгоре, по-старите помнят, бяха събрани на едно място адвокатските кантори. С един единствен въпрос - могат ли да съдят Николай Петев. За забавянето и за мотаенето на ръкописа, който не е върнат до момента.
Баща ми любезно им обясни, че това е кауза-пердута по онова време, най-доброто, което могат да направят, е да отидат накуп в редакцията и да го потърсят да си го вземат обратно.
Те приеха основанията, но го помолиха да дойде и той като адвокат. А тогава, за разлика от печатните издания, ръкописите на автори от издателствата се връщаха.
Уговарват друг ден и час и се изсипват пак накуп в издателство "Народна младеж",барабар с баща ми.
Същисан от толкова хора,че и адвокат водят, Николай Петев започва да търси ръкописа на младия писател. Тук търси, там търси, цялата стая обърна - няма. Обаче те чакат.
По едно време, таман съвсем го закършил, Петев се сеща:
- Я да видя да не съм седнал на него, че столът ми е стар, ще го сменят, та мушнах един ръкопис отдолу да ми подпира....
И вади между разпрания кожен стол ръкописът на момчето от Дупница. Роман било, видял баща ми.
- А бе, тебе не те ли е срам? - креснал един от роднините.
- Извинявайте, извинявайте...
Баща ми се намесил да не му бият един юмрук в лицето например и да стане мазало, както се били наежили.
И така ръкописът беше взет успешно, много възможно и след това да е издаден.
Групата беше много благодарна и водиха баща ми на обяд, защото той хонорар не им иска за такава услуга, пък и му беше интересно да види какво става по издателствата, знаейки, че и аз пиша.
Така успешно завърши тази мисия по изземването на ръкописа и това беше положението с много хора, които напразно се надяваха да издадат книга.

4 януари 2023г.
Росица КОПУКОВА

:) Хеле пък ако нямаш червена книжка, абсурд е да издадеш нещо. За сметка на това сега Сулю и Пулю станаха титани на словото.

Също имам подобен куриозен случай. Бях началник караул В този ден дадоха клетва след нас наборът и пред строя се изнасяше знамето на корпуса Да ама знамето го нямаше в калъфа, което беше голям проблем за часовия, а и целия наряд пред знамето.
Приели са поста , а знамето абсант Настъпи паника Новобранците строени, строят заобиколен от роднини, оркестърът два пъти изпълни репертоара си....
Намериха пряпореца в бюрото за заместник командира по политическата част-от миналата клетва го забравил там човекът, а войниците пазили калъфката цяла година. А пред поста задължително се отдава чест, часовоят стои мирно по време на смяната-почти като пред мавзолея едно време И всичко това пред празна калъфка, а знамето в бюрото-бюро върху което ЗКПЧто оправяше често една старшина-радистка
Двамата синхронизираха дежурствата си-тя винаги беше дежурна в командния пункт, когато му се падаше да е дежурен по поделение , или гарнизон.
Смешно, но и тъжно. Все пак ако си припомним и за обратната страна на медала-то имахме 5 или 6 авиополка тогава, а днес няколко бракми и снимка на очаквана половин ескадрила самолети
А в областта на куртурата -"поет и музикант къща хранеха", а сега....

Във всеки случай глупости и простотии не се издаваха.

Йордан Ганчовски. Не можеше ред да напише завалията. Беше си самоиздал там една книжка "Зимна сеитба", в която твърдеше, че растенията нощно време издишвали кислород. Абсолютно неграмотен и лично Александър Геров в мое присъствие му каза да си отнесе стиховете във вестник Стършел, защото бяха гола вода и Геров се възмути от наглостта му да му иска оценка. Но тоя беше графоман от сой и си ги издаде. И ква полза? Никой не го чете и никога няма да го прочете.
Язък за барута. Пишеше ги някакви от рода на:

"Свести се лъвице, свести се!
Петима доценти ни чакат."

А те доцентите като са видяли, че не може да свърши работа на жените са погнали лъвицата, белким я оправят по-качествено от него.

Не мога да спра да се смея.
Ама там ли е било това природно недоразумение?
Не съм знаела.

15:41 - Най-голямото недоразумение работило някога в издателство Народна младеж, Роси, беше
от: missana За постинг: СПОМЕНИ ЗА ИЗДАТЕЛСКАТА ДЕЙНОСТ ПО ВРЕМЕ НА СОЦИАЛИЗМА И КОМУНИЗМА

Йордан Ганчовски. Не можеше ред да напише завалията. Беше си самоиздал там една книжка "Зимна сеитба", в която твърдеше, че растенията нощно време издишвали кислород. Абсолютно неграмотен и лично Александър Геров в мое присъствие му каза да си отнесе стиховете във вестник Стършел, защото бяха гола вода и Геров се възмути от наглостта му да му иска оценка. Но тоя беше графоман от сой и си ги издаде. И ква полза? Никой не го чете и никога няма да го прочете.
Язък за барута. Пишеше ги някакви от рода на:

"Свести се лъвице, свести се!
Петима доценти ни чакат."

А те доцентите като са видяли, че не може да свърши работа на жените
са погнали лъвицата, белким я оправят по-качествено от него.

Умело хвърляш камъни в комунистическото блато.

самата истина е, а те са късопаметни, комунята.

е завършил в Лвов. Червеничък отвсякъде.